Промоция на випуск 2016


  Уважаеми абсолвенти от Филологическия факултет, тържествената церемония по връчването на Вашите дипломи ще се състои на 18 март 2017 г. в Спортната зала на ПУ „Паисий Хилендарски" (бул. „България" № 236а).

     

  Вие трябва да се явите в Спортната зала в 9.00 часа, за да получите от фоайето вдясно от централния вход академични облекла срещу лична карта или парична гаранция (50,00 лева). (Част от тях са собственост на Филологическия факултет, останалите ще бъдат заети от други факултети. Молим Ви да съхранявате тогите и шапките за следващите випуски.)

 

    В 10.45 часа вие трябва да сте заели указаните места.

     

    Церемонията ще започне точно в 11.00 часа, като десет минути преди началото й вратите на залата ще бъдат затворени.

 

 

 

ОБРЪЩЕНИЕ НА ДЕКАНА - 18.03.2017 г.

 

Скъпи колеги, уважаеми гости,

Изключително се радвам на възможността в този тържествен ден да ви поздравя със завършването на новата образователна степен и да ви пожелая тя да стане ваша съдба. Благодаря от сърце и на нашите гости, които с цветята и усмивките си правят този обикновен ден празник!

Скъпи колеги, много неща трябва да ви кажем днес, много пожелания за бъдещата ви реализация трябва да ви отправим с надеждата да се сбъднат. И много от задължителните пожелания сигурно ще пропуснем. Затова аз съм избрала само две от тях, във връзка с които наистина ми се иска да изразя надежда и благопожелание – това са вашата мисия и благодарността, която всички ние дължим на хората около себе си.

Скъпи колеги, надявам се, че вие си давате сметка за онова, което сте призвани да вдъхнете у всички, с които ще общувате и част от които ще бъдат и ваши ученици. Призвани сте да възпламените онзи вътрешен огън, без който не бихме били личности, без който бихме се слели с безликите тълпи и бихме се лишили от устойчивост и сила – призвани сте да пробудите и разгорите духа човешки в единствената му пряка проява, в словото. И казано така, това изключително важно задължение прозвучава естествено и дори клиширано, но ние, призваните да работим усърдно за тази цел, трябва да мислим непрастанно за дълбочината на нейния смисъл. Защото онова, което днес е една от най-впечатляващите празнини на обикновения съвременник, е емоционалната му посредственост, която превръща обществото ни в „лошо място за живеене": прави ни безчувствени, равнодушни и алчни прагматици, чиято човечност става не неизменна същност на човешката природа, а съвест, която трябва да бъде пробуждана в празнични дни със специално организирани благотворителни събития и фалшива показност. Вие обаче сте хората, които мъдростта на обществото е определила за будители, за онези личности, които са длъжни да работят непрестанно и всеотдайно за обогатяване на човешката душевност и за превръщането й в адаптивна, гъвкава и чувствителна душевност, призвани са да я превърнат в ДУХ. И това именно най-съкровено наше задължение е оставено на заден план от консуматорското и технизирано общество, което непрекъснато и безотговорно го елиминира. И не си дава сметка, че без духа си човек се обезстойностява и регресира, а това човешкият род е осъзнал преди много векове и библейско-пророчески е предупредил бъдещите поколения, че „светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи ... заглушават Словото и то става безплодно (Ев. на Марко, гл. 4,ст.19).

А духът, мислен като единство от разум и емоции, е видим най-вече в човешкото СЛОВО. Като че ли не си даваме сметка за това, когато спираме да четем книги и оставаме безразлични пред въздействието на изкуството.

Изпълнете мисията си, скъпи колеги! Работете върху обогатяването на човешкия дух чрез СЛОВОТО; върху неговото богатство, нюансираност, иновативност и многозначност, защото няма дух без слово, а без дух няма човек. И това нашият ум е осъзнавал като свише изречена истина, която е вписал в Библията си: „Сеячът, сиреч божественият създател, сее словото" (ев. на Марко, гл. 4, ст. 14). И в този смисъл трябва да тълкуваме и библейското пророчество: „Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се прибави" (там, ст. 24), а логиката на твърдението „Защото който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има" е изречена не за материалното и преходното, а за човешкия дух, който може да тълкува и разбира, да твори и надгражда казаното. Или пък не, ако е оскъден. Или пък не, ако не се поддържа и обогатява, а това може да става само когато се е оставил подвластен на словото. И да не забравяме, че човек вижда толкова, колкото знае.

Уважаеми колеги, обществето ви е поверило своето бъдеще, поверило ви е децата си, които да учите на дух и съпричастност, и вие сте длъжни да направите от тях пълноценни и словесни същества, а не илитерати, говорещи с цифри в имейлите си и способни да разменят информация само за битовизми и физиологични нужди. Направете ги човеци, заради междучовешките отношения и смисъла да бъдат заедно. Изкуствените знакови системи са статични и моносемантични; те се овладяват по-лесно, но единствено метафората на живото слово жалонира човешкия дух. Длъжни сте да покажете смисъла на словотворчеството и естетиката на човечността.

И ако на вас са вдъхнали дух и слово, на днешния ден отправете благодарствени думи към хората, които са го направили. Благодарете на първо място на своите родители – за грижите и всеотдайността им, без които нямаше да бъдете същите; за лишенията и отказа им от собствените им нужди и мечти, за да имате вие своите; за трепета на днешния ден, заради който те са приели дори да изглеждат необичайно официални – заради големия ваш ден; за това, че днес вие празнувате, а вие сте смисълът на техния живот. Не забравяйте, че не са много народите, убедени, че образоваността на децата е първата, най-дълбоката и безспорно заслужаваща си жертва, която те ще направят безапелационно.  Не са много хората, които до такава степен ценят мечтите на младостта и тяхната кармичност, че са формулирали печалната мъдрост: „По мое време, т. е. времето на младостта ми". След младостта вече не е същото, след младостта светът е предоставен на децата. Благодарете, и не забравяйте тази своя благодарност, на всички, раздвижили вашия дух и слово в посока към творчество и духовно усъвършенстване, защото само така ще се превърнете в благодатна почва за СЛОВОТО и ще бъдете не просто звани, а призвани.

Скъпи колеги, дано съдбата е благосклонна към вас и вашата мисия! Бъдете здрави!

 

Проф. д.ф.н. Вера Маровска