ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Специалност: АКТУАЛНА БЪЛГАРИСТИКА

 

ЛИНГВИСТИЧЕН ПРОФИЛ

ОКС „магистър" – редовно обучение

Държавният изпит за лингвистичния модул на специалността се състои от две части: писмен изпит (с продължителност 4 астрономически часа) и устен изпит.

Писменият изпит включва развиване на един въпрос от учебната програма, а устният – събеседване по въпроси от програмата.

Окончателната оценка е средноаритметична от оценките на двете изпитни части.

 

ПРОГРАМА ЗА ПИСМЕН ИЗПИТ

Модул I. Новата парадигма на българското езикознание в края на ХХ и началото на ХХІ в. Актуални научни направления: социолингвистика, когнитивна лингвистика, функционално-семантична граматика и др.

1. Социолингвистиката и отношението ѝ с други лингвистични дисциплини: диалектология, психолингвистика, функционална стилистика, етнолингвистика. Социолингвистика и социология на езика.

2. Езиковата ситуация в България. Езикова политика. Езиково прогнозиране и планиране. Българската езикова политика.

3. Структурни и неструктурни форми на съществуване на българския език. Книжовен език / стандартен език / регистър. Речева вариантност. Триадата узус – норма – кодификация. Български териториални диалекти. Койне. Интердиалект / мезолект / акролект. Неструктури форми на съществуване на езика: професиолект, арго, жаргон.

4. Диглосия. Билингвизъм и плурилингвизъм. Превключване на кода. Междинен език. Пиджин. Креолизация.

5. Социолингвистични променливи: индикатори, стереотипи, маркери. Социолингвистическият маркер. Социално-демографски фактори като независими променливи

6. Емпирични проучвания на общественото мнение. Езикови нагласи (атитюди). Конкретни проучвания на езиковите нагласи в България. Видове анкети.

7. Когнитивната лингвистика в контекста на съвременното езикознание. Основни методологически принципи и методи на анализ. Понятието концепт. Развитие на когнитивната лингвистика в България

8. Понятието езикова картина на света. Хипотеза за лингвистична относителност на Е. Сапир и Б. Уорф

9. Категоризация и концептуализация. Теорията за концептуалната метафора на Дж. Лейкоф и М. Джонсън

10. Функционално-семантичната граматика на А. В. Бондарко: същност, предмет и задачи. Понятията функционално-семантична категория, функционално-семантично поле, модификатор. Типове функционално-семантични полета. Приносът на И. Куцаров в изучаването на функционално-семантичните категории в съвременния български език.

Модул II. Българският език през призмата на функционално-семантичната граматика

1. Именни функционално-семантични категории в съвременния български език: детерминативност, компаративност, генеричност. Специфика на категорията казуалност

2. Глаголни функционално-семантични категории в съвременния български език: персоналност, темпоралност, модалност, залоговост, коментативност, статусност, аспектуалност

3. Проблемът за общите функционално-семантични категории в българския език

Модул III. Актуални проблеми в изучаването на съвременния български език

1. Проблемът за речниково-морфологичната класификация на класовете думи в съвременния български език. Части на речта или части на езика? Основни критерии за класификация. Понятието лексикално-граматични разреди

2. Спорни въпроси при изучаването на темпоралната система на българския глагол. Проблемът за броя на времената в съвременния български език. Интерференция между категориите време, таксис и резултативност : нерезултативност. Съгласуване на темпоралните форми в свързан текст (наративни системи)

3. Проблемът за категориалния статут на т. нар. евиденциалност (начин на изказване) в съвременния български език. Спорни въпроси около термина евиденциалност. Основни проучвания върху българските „евиденциали"

4. Наклоненията в съвременния български език: формално-семантични особености. Преизказност и наклонение. Съвременни тенденции при функционирането на субективномодалните грамеми. Проблемът за т. нар. адмиратив, дубитатив и конюнктив

5. Полемиката около категорията залог в съвременния български език: категориален статут на залога, брой на залоговите грамеми. Проблемът за характера на съчетанията съм + минало страдателно причастие: аналитични глаголни форми или синтактични конструкции. Критерии за разпознаване

6. Състав и особености на българската партиципиална система. Причастията и деепричастието като езикови хибриди. Българското „квазипричастие". Проблемът за статута на сегашните страдателни причастия в съвременния български език

7. Съвременни подходи при изучаването на основните типологични характеристики на българското изречение. Матрицата „базов блок словосъчетания в българския език": източник за извеждане на основните конституентните правила за строеж на изречението.

8. Проблемът за отношенията между „линеен ред" и „йерархичен ред" през призмата на фразово-структурната граматика. Предикативността и рекурсията в българското изречение.

9. Съвременни подходи за пълно систематично описание на синтактичното равнище на езика – словосъчетание, просто двусъставно изречение, просто едносъставно изречение, сложно изречение. Специфика на българската версия на генеративната граматика (приносът на Й. Пенчев) – пълен пренос на теоретичната парадигма и разгръщане на граматическата традиция.

10. Функционалните и лексикалните проекции в българския език: категориите IP и CP и структурографските изображения на сложното изречение.

 

Библиография

 

Ammon, U., Dittmar, N., Mattheire, K. (Ed.) Sociolinguistics. An international Handbook of thr Science of Language and Society. Berlin, New York, 1987.

Lakoff, G.; Johnson M. Metaphors We Live By. Chicago, University of Chicago Press, 1980/2003. xiii, 242 p./ 276 p. Превод на руски: Дж. Лакофф, М. Джонсон. Метафоры, которыми мы живем // Теория метафоры. Москва, 1990: 387 – 415. За четене онлайн: <http://www.philology.ru/linguistics1/lakoff-johnson-90.htm>  (03.04.2019).

Wardhaugh, R. An introduction to Sociolinguistics. Oxford, 2006.

Алексова, К. Езиковата ситуация в София на фона на езиковата ситуация в България (върху данни за етнолингвистичното разнообразие). – Проблеми на социолингвистиката. Т. 12. Езиковата ситуация – състояние и тенденции. Велико Търново, 2016, с. 254 – 271.

Алексова, К. Речевите особености във фокуса на българската социолингвистика. // Тишева, Й., Алексова, К., Йорданка В., Джонова, М, Трендафилова, А. Как говори съвременният българин. Том 1. Граматика и устна реч. София, 2014, с. 9 – 41.

Алексова, К. Социолингвистична перцепция, езикови нагласи и социална идентификация по речта. София, 2016.

Алексова, К. Съвременната българска езикова ситуация в европейски контекст. // Езиковата политика в европейски и национален контекст. Пловдив, 2014, с. 65 – 81.

Армянов, Г. Българският жаргон. София, 1995.

Бондарко, А. В. Грамматическое значение и контекст. Ленинград, 1971.

Бондарко, А. В. К проблематике функционально-семантических категорий (Глагольный вид и аспектуальност в русском языке). – Вопросы языкознания, 1967, № 2.

Бондарко, А. В. К теории поля в грамматике – залог и залоговость. // Вопросы языкознания, 1972, кн. 3.

Бондарко, А. В. Основы функциональной грамматики. Языковая интерпретация идеи времени. Санкт Петербург, 2001.

Бондарко, А. В. Принципы функциональной грамматики и вопросы аспектологии. Ленинград, 1983.

Бондарко, А. В. Теория морфологических категорий. Ленинград, 1976.

Бондарко, А. В. Функциональная грамматика. Ленинград, 1984.

Бояджиев, Т., Куцаров, И., Пенчев, Й. Съвременен български език. София, 1998.

Българско-полска съпоставителна граматика. Том 2. Семантичната категория определеност-неопределеност. София, 1990.

Българско-полска съпоставителна граматика. Том 3. Семантичните категории количество и степен. София, 1994.

Българско-полска съпоставителна граматика. Том 4. Семантичната категория комуникант. София, 1993.

Българско-полска съпоставителна граматика. Том 5. Типове предикатно-аргументни позиции. София, 2011.

Българско-полска съпоставителна граматика. Том 7. Семантичната категория време. София, 2011.

Бъркалова, П, Коева, С. Синтаксис и компютърна обработка на сложни изречения. // Научни трудове на Пловдивския университет. Филология. Т. 49, 2011, 1, с. 376 – 389.

Бъркалова, П. Блок от модели на простите изречения със съм в съвременния български език. // Съпоставително езикознание, 1995, кн. 6, с. 24 – 37.

Бъркалова, П. Българският синтаксис – познат и непознат. (Трето преработено и допълнено издание). Пловдив, 2017.

Бъркалова, П. Изреченската структурография – преоборудване на синтаксиса и пресечни точки с други науки. – Български език, 65 (2018), Приложение, с. 45 – 61.

Бъркалова, П. Конституентна граматика и подчинени изречения. // Славистика IV. В чест на славистичен конгрес в Минск. Пловдив, 2013, с. 101 – 111.

Виденов, В. Диглосията. София, 2005.

Виденов, М. Езикът и общественото мнение. София, 1997.

Виденов, М. Социолингвистика. София, 1982.

Виденов, М. Социолингвистическият маркер. Към теорията и практиката на теренните изследвания. София, 1998.

Виденов, М. Съвременната българска градска езикова ситуация. София, 1990.

Виденов, М. Увод в социолингвистиката. София, 2000.

Гак, В. Г. К типологии функциональных подходов к изучению языка. // Проблемы функциональной грамматики. Москва, 1985.

Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. София, 1983.

Димитрова, С. Лингвистична относителност. София, 1989.  

Иванчев, Св. За семантико-функционалната категория количественост (квантитативност) или за околичествяването (квантификацията) в българския език. // Иванчев, Св. Приноси в българското и славянското езикознание. София, 1978.

Коева, С. Аргументна структура, тематични отношения и синтактична реализация на аргументите. // Езиково съзнание. София, 1998, 206-230.

Куцаров, Ив. Очерк по функционално-семантична граматика на българския език. Пловдив, 1985 (1. изд.); 1987 (2. изд.).

Куцаров, К. Българското причастие. Пловдив, 2012.

Куцаров, К. Няма минало несвършено деятелно причастие. // Пловдивски университет „Паисий Хилендарски", Филологически факултет. Паисиеви четения: Интеркултурният диалог – традиции и перспективи. Езикознание. Научни трудове, том 46, кн. 1, сб. А. Пловдив, 2008.

Куцаров, К. Свидетелственост – грамема в категорията вид на изказването. // Научни трудове на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", Т. 36, 1998, кн. 1 – Филология, с. 209 − 218. Пловдив, 1998 г.

Куцаров, К. Сегашно страдателно причастие в съвременния български език. // Бургаски свободен университет. Юбилейна научна конференция "Университетът през третото хилядолетие", том ІV, с. 127 − 132. Бургас, 2001 г.

Куцаров, К. Следходността в българския език. Пловдив, 2010.

Маслова, В. А. Введение в когнитивную лингвистику. 7-ое, изд, стер. Москва, „Флинта", 2016 (или предишни изд.).

Москов, М. Проблемът за частите на речта. // Български език и литература, кн. 1, 1986, с. 37 – 47.

Пачев, А. Малка енциклопедия по социолингвистика. Плевен, 1993.

Пенчев, Й. Български синтаксис. Управление и свързване. Пловдив, 1993.

Пенчев, Й. Строеж на българското изречение. София, 1984.

Пенчев, Й. Съвременен български книжовен език. Синтаксис. Пловдив, 1998.

Плунгян, В. А. О показателях чужой речи и недостоверности в русском языке: "мол", „якобы" и другие. // Wiemer, B., Plungjan, V. A. (Hrsg.). Lexikalische Evidenzialitäts-Marker in slavischen Sprachen. (Wiener Slawistischer Almanach, Sonderband 72.) München, 2008, с. 285 – 311. 2008 <https://www.academia.edu>

Скребцова, Т. Г. Когнитивная лингвистика. Санкт-Петербург, 2011.

Трифонова, Й. Главни различия между класическия и трансформационно-пораждащия синтактичен подход. // Български език, 1993/1994, кн. 5 – 6, с. 484 – 492.

Храковски, В. С. Типы грамматических описаний и некоторые особености функциональной грамматики. // Проблемы функциональной грамматики. Москва, 1985.

Хъдсън, Р. Социолингвистика. София, 1995.

Чакърова, Кр. Аспектуалност и количество. Велико Търново, 2003.

Чакърова, Кр. Императивът в съвременния български език. Пловдив, 2009.

Чакърова, Кр. Към въпроса за типологията на функционално-семантичните полета в съвременния български език. // Български език и литература, Vol. 59, № 4, 2017, стр. 425 – 432.

Чакърова, Ю. Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски", 2016.

 

 

 

ЛИТЕРАТУРОВЕДСКИ ПРОФИЛ

ОКС „магистър" – редовно обучение

 

Държавният изпит за лингвистичния модул на специалността се състои от две части: писмен изпит (с продължителност 4 астрономически часа) и устен изпит.

Писменият изпит включва развиване на един въпрос от учебната програма, а устният – събеседване по теми, включени в учебната програма.

Окончателната оценка е средноаритметична от оценките на двете изпитни части.

 

ПРОГРАМА ЗА ПИСМЕН ИЗПИТ

Модул I. Историята на българската литература в епохата на социалистическия реализъм (50-те – 80-те години на ХХ век) – подходи, понятия, периодизации, процеси, тенденции

1. Обществено-политическите промени в България след 9.09.1944 г. Естетиката на социалистическия реализъм – конструиране на понятието и употреби в България от края на 40-те години на ХХ век; основни принципи на социалистическия реализъм

2. Художествено творчество и идеология. Особености на литературната критика. Стабилизиране на соцреалистическия канон (1948 – 1956), утвърждаване на канона и първи неканонични прояви (1956 – 1968), канон и тенденции на несъгласие (1970 – 1989)

3. „Априлският пленум" на БКП от 1956 г. и процесите на либерализация в българската литература – подмененото лице на идеологията, „култът към личността", време на „размразяване", лъжливи илюзии, кратки надежди.

4. Обществено-политическите промени в България в края на 80-те години на 20. век – последното десетилетие на тоталитаризма, сривове в идеологията, дисидентски прояви и техният характер и влияние върху обществено-политическия живот. Езиково и политическо освобождаване в българската литература. Феноменът „самиздат" и неговата българска версия – авторски книги, периодични издания

5. Постмодернизмът от 90-те години на ХХ век – специфика, дебати, основни представители, текстове, книги. Нови литературни практики, периодика, издателска дейност

Модул II. Съвременна българска проза (60-те години на ХХ век – първо десетилетие на ХХI век)

1. Романът и повестта в десетилетието на 60-те г. на XX век – проблемно-тематични и поетологични особености. Повествователни модели – специфика (Б. Райнов, Бл. Димитрова, Г. Марков, Ив. Петров, Д. Фучеджиев,  А. Дончев, В. Мутафчиева, Г. Стоев и др.)

2. Особености на романа и на повестта през 70-те и 80-те години на ХХ век – представители, проблемно-тематични акценти, поетологични особености (П. Вежинов, Д. Фучеджиев, Г. Марков, Бл. Димитрова, В. Пасков, Ив. Петров и др.)

3. Специфика на българския разказ през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век – представители, специфика на повествователните модели, проблемно-тематични особености (Й. Радичков, Н. Хайтов, П. Вежинов, Йв. Петров, Г. Мишев, В. Попов и др.)

4. Особености на „инфантилната" проза през 60-те – 70-те години. Идеи, стил, представители (Кольо Николов, Станислав Стратиев, Росен Босев, Янко Станоев, Симеон Янев, Димитър Коруджиев, Николай Стоянов, Владо Даверов и др.)

5. Нови търсения в романистиката през 80-те – 90-те години на XX век (Владимир Зарев, Димитър Кирков, Анчо Калоянов и др.)

6. Провинция и литература. Извънстоличните автори и особеностите на белетристичните им изяви

7. Обществено-политически и естетико-художествени промени в България в края на 80-те години на ХХ век. Постмодернизъм – специфика, основни представители и текстове

8. Българският роман в началото на XXI век – представители и тенденции.

9. Развитие на българския разказ в началото на XXI век – проблемно-тематични и поетологични особености, представители

Модул III. Съвременна българска поезия (60-те години на ХХ век – първо десетилетие на ХХI век)

1. „Априлско поколение" в лириката от края на 50-те и началото на 60-те години на XX век – формиране на понятието, списъци. Лириката на Л. Левчев, Вл. Башев, Ст. Цанев – дебютни лирически книги, доминиращи тенденции, критическа рецепция, конструиране на „априлски канон". „Априлската поезия" – специфика на лирическия глас, характерни мотиви, метафорични езици, образност, поетика на „рециталния подиум".

2. Лириката на „несъгласните" – поезията на К. Павлов, Н. Кънчев, И. Динков, И. Теофилов, Хр. Фотев в десетилетието на 60-те и 70-те години години на ХХ век. Оттласквания от „канона",  алтернативните поетики. Стихосбирки и цензура

3. „Тиха лирика" – въвеждане на понятието в началото на 70-те години, специфични черти според критическата рецепция. Поезията на „тихите поети" – нови тенденции, забравената „гражданственост", специфика на лирическия глас, художествена концепция за време и пространство (И. Цанев, К. Донков, Ек. Йосифова, К. Ковачева и др.)

4. Поети от втората половина и края на 70-те години на ХХ век – „друга мисъл на езика", болезнената тишина, „човекът от ъгъла", безсилието на думите, „захвърлената лира на Орфей", напуснатия Дом на поезията. Дебюти и рецепция, дебати и дискусии (Б. Христов, Б. Иванов, К. Кадийски, Д. Тонев и др.)

5. Поетите на 80-те години – „изгубеното поколение", „забутаното поколение". „Двете поколения" на 80-те години. „Поети без книги и книги без поети". Лириката на Г. Рупчев, А. Илков, Е. Сугарев, Вл. Левчев, Р. Леонидов, Зл. Златанов, И. Димитров, К. Мерджански, М. Николчина, Ф., Филкова, Б. Роканов, Б. Ламбовски, М. Иванова, А. Секулов

6. Лириката от края на 80-те и началото на 90-те години на XX век - краят на века и неговите разпади. Новата краевековна културна и литературна ситуация. Разколебаване на жанровите устои на лириката. Постмодерно лирическо писане – техники, похвати, специфика. Рефлексия и саморефлексия на поети и отделни творби/книги. Издателска дейност, литературни институции

7. Женското писане през 90-те години – симптоматика и дебати. „Демонстрации" на/в женското писане на/в 90-те години. Тематични и стилистически обрати. „Литературната" срещу „естествената" жена. Представителни лирически книги (М. Николчина, С. Чолева, В. Захариева, Н. Радулова, А. Личева, К. Димитрова). Поетеси от предишни поколенияпрез 90-те години (Бл. Димитрова, Ек. Йосифова, К. Ковачева, В. Радинска, Р. Александрова, М. Томова, М. Башева, Ф. Филкова, М. Иванова)

8. Дебютантите в десетилетието на 90-те години и проблемът за лирическо поколение на 90-те години. Групи и общности около лиретурни издания („Стрелец 2" „Ах, Мария", „Витамин Б", „Нава", „Български месечник", „Сезони", „Литературен форум", „Литературен вестник"). „Четворката" около „Литературен вестник" и влиянието на изданието в литературното и културно време на десетилетието. Публична жестовост и прояви

9. Лирика от края на 90-те години и началото на новия XXI век. Дългите списъци на късния постмодернизъм. Антологии и канон – в лириката от периода. Регионалните дебютни имена от десетилетието и студентските поетически общности във Велико Търново, Пловдив, Шумен

 

ОБЩА БИБЛИОГРАФИЯ

 

Алипиева, А. Дневниците на българските писатели от втората половина на ХХ век. София, 2007.

Дойнов, П. Българският соцреализъм 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ. София, 2012.

Дойнов, П. Литература на случаите. От „Тютюн" до „Хайка за вълци". Казуси в литературното поле на НРБ. София, 2017.

Еленков, И. Културният фронт. Българската култура през епохата на комунизма – политическо управление, идеологически основания, институционални режими. Институт за изследване на близкото минало. 2008.

Знеполски, И. Да познаем комунизма. Изследвания. София, 2012.

История на Народна република България. Авторски колектив, под общата редакция на Ивайло Знеполски. Институт за изследване на близкото минало. София, 2009.

Мигев, Вл. Българските писатели и политическият живот в България 1944 – 1970. София, 2001.

Мигев, Вл. Пражката пролет ‘68 и България. София, 2005.

Мигев, Вл. Българските писатели и политическият живот в България (1971 – 1989 г.). София, 2014.

Сборник Култура и критика. Част IV:Идеологията – начин на употреба" (съст. А. Вачева, Й. Ефтимов, Г. Чобанов). Електронна книга, ЕИ LiterNet, Варна, 2004 – 2006.

Сборник „9 септември 1944: Литература и политика". София, 2015 (съст. Пл. Дойнов)

Сборник „НРБ от началото до края". София, 2012. Под ред. на Ивайло Знеполски.

Сборник „1956: Унгарското въстание и българската литература" (съст. Пл. Дойнов), София, 2012.

Сборник „НРБ-литературата:история, понятия, подходи" (съст. Пл. Дойнов). София, 2012.

Сборник „Чистката в Съюза на българските писатели: 1944 (Документи, дневници, статии). (съст. Пл. Дойнов). София, 2017.

Сборник „Цензурата върху българската литература и книга. 1944 – 1990" (съст. Пл. Дойнов). София, 2018.

Сборници „Социалистическият реализъм. Нови изследвания – книга 1". София, 2008; „Соцреалистически канон / Алтернативен канон – книга 2 (съст. Пл. Дойнов). София, 2009.

Социалистическият реализъм: нови изследвания. Поредица "Литературата на НРБ: история и теория" – книга 1. Съст. Пламен Дойнов, НБУ, София, 2008.

Сборници от поредицата „Годините на литературата", издателство на Нов български университет, Департамент по Нова българистика („1956", „1962", „1968", „1989"), под съст. на Пламен Дойнов:

1989. Поредица "Годините на литературата" – книга 4. Водещи на поредицата Михаил Неделчев, Пламен Дойнов. Съст. П. Дойнов. София, 2010.

1956. Априлският пленум и литературата. Унгарското въстание и българските писатели. Власт и публичност. Поредица "Годините на литературата" - книга 1. Съст. Пламен Дойнов. Водещи на поредицата Михаил Неделчев и Пламен Дойнов. НБУ, София, 2007.

1968. Годината на гневното слънце. София – между Париж и Прага. Пражката пролет и българската литература. Поредица "Годините на литературата" - книга трета. Съст. Пламен Дойнов. Водещи на поредицата Михаил Неделчев и Пламен Дойнов. НБУ. София, 2009.

Славов, А. Българска литература на размразяването. София, 1994.

Стефанов, В. Българска литература ХХ век. София, 2003.

Чернокожев, В., Кунчев, Б., Сугарев, Ел (съставители). Антитоталитарната литература. София,2009.

„Литературата на НРБ" – проект на Департамент „Нова българистика" НБУ и LiterNet Медиа. Всички текстове по проекта са публикувани в специализирания портал LiterNet  и са достъпни чрез линк:

http://liternet.bg/publish/katalog/rubriki/literaturata-na-nrb.htm

 

БИБЛИОГРАФИЯ (Модул 2)

 

Ангелова, М. Българският производствен роман. София, 2014.

Беляева, С. Преображенията на героя в съвременната белетристика. София, 1977.

Беседи с младите. Срещи и разговори на Димитър Талев, Христо Радевски, Георги Караславов, Никола Фурнаджиев, Камен Калчев, Емилиян Станев (1958 – 1962). Поредица "Червено на бяло: Литературен архив на НРБ" - книга 2. Съставител Пламен Дойнов. София, 2010.

Битие и идентичност. Цветан Марангозов – поетът, писателят, драматургът. София, 2002.

В. „Литературен вестник" (всички броеве на вестника от началото на неговото издаване до сега).

В. „Култура" (всички броеве на вестника от 90-те г. на 20. век до сега).

Василев, С. Писателят Генчо Стоев и литературните кръстовища на историята. В. Търново, 2012.

Василев, С. Цената на златото и на историята. В. Търново, 2008.

Влашки, М. РоманОлогия. Съвременният български роман между употребата и експеримента. Пловдив, 2014.

Жечев, Т. Българският роман след Девети септември. София, 1980.

Игов, Св. Павел Вежинов. Творчески портрет. София, 1990

Илиев, Ст. Ивайло Петров и неговите герои. София, 1990.

Кирова, М. Критика на прелома. Нови явления и посоки в българската литература от края на ХХ век. София, 2002.

Конах, Г. Постмодернизмът. Българският случай. София, 2011.

Ликова, Р. Разказвачът в съвременната белетристика. София, 1976.

Ликова, Р. Литературни търсения през 90-те години. Проблеми на постмодернизма. София, 2001.

Липчева-Пранджева, Л. Бързият сън на митовете. София, 1999.

Мутафов, Е. Промяна в сетивата. София, 1983.

Неслученият канон: Български писателки от 1944 година до наши дни. Съст. М. Кирова. София, 2013.

Ничев, Б. Съвременният български роман. Към история и теория на епичното. София, 1981.

Очерци по история на българската литература след Девети септември 1944 г. Кн. 1. Теория. Роман. Драма (1979). Кн. 2. Поезия. Повест. Разказ (1980). Автори: Тончо Жечев, Ваня Бояджиева, Кръстю Куюмджиев, Здравко Петров, Елка Константинова.

Пенчев, Б. Спорните наследства. София, 2017.

Пелева, И. Георги Марков. Снимки с познати. София, 2017.

Пелева, И. Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга. С., 2004.

Периодика и литература. Т. I–V (1985, 1993, 1994, 1995, 1999).

Принудени текстове. Самокритика на български писатели (1946-1962). Поредица "Червено на бяло: Литературен архив на НРБ" - книга 1. Съставител Пламен Дойнов. София, 2010.

Речник на българската литература. Т.1-3.София, 1976 – 1982.

Речник по нова българска литература 1878 – 1992. София, 1994.

Сп. „Страница" (всички броеве на списанието от 1997 до сега).

Станков, Ив. Васил Попов. Релативизъм и полифонизъм. В. Търново, 2010.

Трайкова, Е. Българските литературни полемики (от началото на ХХ век до 70-те години на ХХ век). София, 2001.

Хайка за вълци" в българската литература и култура. Съст. Пл. Дойнов. София, 2015.

Янев, С. и кол. Атлас на българската литература 1969 – 1979. Пловдив, 2008.

Янев, С. и кол. Атлас на българската литература 1944 – 1968. Пловдив, 2006.

Янев, С. Проза за прозата. София, 2018.

Янев, С. Тенденции в съвременната проза. София, 1977.

 

БИБЛИОГРАФИЯ (Модул 3)

 

Алипиева, А. Българската поезия от 60-те години на ХХ век. На повърхността. Под повърхността. 2004. 2010.

Алипиева, А. Българската лирика през 70-те години на ХХ век. 2010.

Дойнов, П. Алтернативният канон: Поетите. София, 2012.

Дойнов, П. Инкриминираният Иван Динков. София, 2011.

Дойнов, П. Литература, размразяване, разлом:1962. София, 2015.

Дойнов, П. Името на поезията: Николай Кънчев. София, 2016.

Дойнов, П. Поколение и поезия 1956 – 1989. София, 2018.

Ефтимов, Й. Поетика на съгласието и несъгласието. София, 2013.

Игов, Светлозар. Поезията на Иван Цанев: Четири статии. София, 2001.

Игов, Светлозар. Поезията на Николай Кънчев. С., 1990.

Ликова, Р. Поезия на 50-те и 60-те години. София, 1998.

Ликова, Р. Поезия на седемдесетте и осемдесетте години. София. 1994.

Неделчев, М. Литературноисторическа реконструкция. София, 2012.

Неделчев, М. Двете култури и техните поети. София, 2012.

Неделчев, М. Ефектът на раздалечаването. София, 2015.

Радева, Я. Обетован кръг – времена и пространства в поезията на Иван Теофилов. Пловдив, 2014.

СборникМежду мечтата и утопията". Нови изследвания и документи за Пеньо Пенев. София, 2009, (съст. Пламен Дойнов)

СборникСтихове" от Константин Павлов в българската литература и култура. София, 2016, (съст. Пламен Дойнов)

Сборник Генерация на властта: „Априлското поколение" в българската литература. София, 2016, (съст. Пламен Дойнов)

Сборник „Тихата лирика" в българската литература". София-Велико Търново, 2015, (съст. Пламен Дойнов, Иван Станков)

Сборници от поредицата „Библиотека Личности", издателство на „Кралица Маб" и Департамент „Нова българстика"  на Нов български университет (книги за Н. Кънчев, Иван Теофилов, Константин Павлов, Христо Фотев, Иван Динков, Биньо Иванов, Екатерина Йосифова, Иван Цанев, Борис Христов). Всички сборници са под съставителството на Пламен Дойнов.

Станков, И. Смърт не може да има. В лирическия свят на Борис Христов. Велико Търново, 1996.

Станков, И. Сенки на думи. В. Търново, 2016.

 

***

 

Алипиева, А. Българска лирика:"Забутаното поколение" от 80-те години на ХХ век. В. Търново, 2015.

Алипиева, А. Литература и национализъм в България от последното десетилетие на ХХ век до ден днешен. Поглед отвътре. В. Търново, 2017.

Антов, П. Поезията на 1990-те: българско и постомодерно. Пловдив, 2010.

Антов, П. Българският постмодернизъм ХХI – ХIХ век. Към философията на българската литература. Пловдив, 2016.

Ваксберг, Т. Самиздат на българския. Част 1-3. В сайта toest.bg (публикации 23.02. – 09.03. 2018)

Владетелят на чудото. Сборник в чест на 50-годишнината от рождението на Георги Рупчев. С., 2008.

Димитрова, К. Пътят в поезията на 90-те години. // Литературен вестник, бр. 35, 1998.

Дойнов, П. Българската поезия в края на века. Том I и II. С., 2007 г.

Дойнов, П. Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000 – 2003 г. София, 2004.

Дойнов, П. Българската литература и началото на ХХI век. 2004 – 2012. София, 2013.

Игов, С. Моите антологични проекти. // Вътрешни пейзжи, Варна, LiterNet 2014, както и в сайта на Електронно списание LiterNet (публикация от 06.07.2014)

Игов, С. Златомир Златанов и модерният обрат. София, 2014.

Знеполски, И. Езикът на имагинерния преход. София, 1997 г.

Кирова, М. Критика на прелома. В. Търново, 2002 г.

Кьосев, А. Нерадикален манифест. Към критика на гилдийната идеология. // сп. Факел, кн. 1, 2005 г. Текстът може да се види и тук: http://liternet.bg/publish4/akiossev/chuk.htm

Кьосев, А. Българският самиздат. Публикация в сайта librev.com (от 27.11.2015)

Курташева, Б. По ръба на сравнението. Яворов и „Ролинг Стоунс" и други не/възможни интертекстове. София, 2018.

Левчев, Вл. Поети без книги и книги без поети. // сп. Пламък, 1987, кн.10.

Ликова, Р. Литературни търсения през 90-те години. Проблеми на постмодернизма. София, 2001 г.

Методиев, И. Стилът Нава. // в-к Пулс, бр. 14, 1990 г.

Николчина, М. Забутаното поколение. Теснините на 80-те години. // Литературен вестник, 1994 г., бр. 41, с.8.

Пенчев, Б. Тъгите на краевековието. София, 1998 г.

Проект „Неприспособимите", под ред. на Георги Чобанов и Албена Вачева. Вж. тук: http://liternet.bg/publish/katalog/sredotochia/neprisposobimite.htm

Разговор с редактори двама на тема „Литературен вестник" на новото време. // Литературен вестник, 1998 г., бр. 6.

Списание „Език и литература", кн.1-2, 2004 г., тематичен брой „Най-новата българска литература 1989 – 2001" 

Сугарев, Е. Видрица Literarica. София, 2012 г.

Теофилов, И. Те от 80-те. Впечатленията от един приятелски литературен кръг и малко хроника. // Последните поети от 80-те. София, 2010.

Трендафилов, Вл. Разпадането на подиума:поезията на 90-те години // сп. Пламък, кн.1-2, 2002 г., както и в Електронно списание LiterNet (публикация от 08.03.2006)

Трендафилов, Вл. През седмица в литературния аквариум. София, 1999.

Хранова, А. Георги Господинов: Разроявания. София, 1994.

Янев, Вл. Прозрения. Пловдив, 2017.

Янев, Вл. Живея с Пловдив. Литературна история и критика. Пловдив, 2017.